Photo by Ross Sneddon on Unsplash
DISCLAIMER: Please, if you are freaking out about what is happening and you do not want to laugh or joke about it, do not read the following report on Covid-19 thoughts, mental and activity treatments. Joke aside - your well-being literally comes first and everything else can be late to the game.
It got us, lads. It got us and it is holding us tight by the toilet paper supplies. Yeah, the toilet paper joke is getting old pretty quickly, but so are all the virus jokes so PLEASE, CORONA, LEAVE, YOU ARE NOT FUNNY ANYMORE.
Inhale, exhale.
I was wondering whether this post should be in the form of a diary, but most of the entries would be similar to: “Dear Diary, today I cleaned the inside of my belly button with a cotton swab. It felt nice.” Ten-year-old me had a more entertaining social life to share with a diary that the notebook even had a secret padlock and keys. This one doesn’t even have a cover. My great-grandma would say: “You are such a granny,” if she read a diary containing the daily activities and whereabouts of a self-isolating post-young/not-proper-yet adult. You should know better, great-granny, THE SPANISH INFLUENZA AFTERMATH WAS STILL FRESH WHEN YOU WERE BORN.
Inhale, exhale.
You know what? We are all doing well. We have enough cans to feed the cast of that Game of Thrones episode of the Battle of Winterfell; we can participate in a work conference naked from the waist down; our horoscopes are all the same and they are, for once, accurate; Jane Fonda’s home workout videos are experiencing a revival; entire buildings sing in the shower; nobody is invited to parties - even the popular ones - and everybody gets to stay in on a Friday night, which alleviates the societal pressure. What is the worst thing that could happen? Pigeons conquer the greatest squares and city centers of the world and there is pigeon poop everywhere, but at least the air is clean because when pigeons flap their wings, they produce oxygen through their sweat glands? Of course, apart from the economic crash of a materialist world. It’s fiiiine. It’s fine. Can you imagine Matthew Mcconaughey worrying? Of course not.
Inhale, exhale.
Talking about Matthew Mcconaughey… Haven’t you suddenly realized that celebrities are just as HUMAN as we HUMANS are??? OH MY GOD IN A GODLESS MINDSET OF BLISS, THEY ALSO BREATHE AND ARE PROTECTING THEMSELVES FROM PULMONARY DISEASES! Some of them probably even check their symptoms on Google. The only difference is that their names have as many web entries as the current virus, while your own grandmother sometimes forgets your name and calls you by your cousin’s name. However, all the glam is now in the wardrobes and the Dolces, the Gabbanas, the Armanis, the Versaces, the Gu and the Cci are taking baggy pants and T-shirt break. If you don’t get to go to the Met Gala, it is almost as if you are best friends with Beyonce, because she is also not going there this year.
Inhale, exhale.
By the way, now is the time to get as many cats as you want and nobody will poke a finger at you calling you The-crazy-bearded-man-with-nine-cats, because you will be laughing last when everybody is talking to themselves after a month and you are sensibly talking to “the gang” while feeding them.
Now you have the time to buy alphabet pasta and make an OCD soup without the vowels, just like Phoebe did.
Now is the time to do all of the Don’t-do-this-at-home things, because you cannot do them anywhere but at home.
Now is the time to be the happiest when looking at the way the bread jumps out of the toaster when it pops up (Djuli, 2020).
Now is the time to try the Shawshank Redemption method of escaping prison by digging a human-size hole in the wall with a spoon.
Now is the time to wear all of your clothes at the same time, including all pairs of underwear.
Now is the time to go to random people who are staring at empty shelves in the supermarket and sing “You Can’t Always Get What You Want” to them. And hope that they will not cut your tongue so that you can stop singing and since there is no bacon in the fridges.
Now is the time to learn to play the dishes and the cutlery. SHAKE THAT SALT!
Now is the time to let your children draw on the walls. Join them.
Inhale, exhale.
In the end, we cannot trick ourselves to believe that the emotional side of this section of the roller-coaster is as enjoyable as the Summer nights John Travolta and Olivia Newton-John sing about in Grease. It is safe to say, without being overdramatic, that our mental tracks are slightly breaking down into pieces. Some of us might feel like biting every surface that stands in our way; others will hate the day they confidently said an electronic device would never replace the sensation of reading a real book and refused to buy that kindle; some will use half of their toilet paper supplies to wipe the tears off their face after just a single meltdown; others might refuse to watch any TV shows or films as a coping mechanism that would help them believe that nothing has happened and they still don’t have time on their hands to waste. And your reasons are valid, but maybe for the wrong reasons or perspectives.
Yeah, nobody is a hero for changing between sitting butt cheeks and checking the fridge every time nobody says anything. And yeah, we should do as much as possible to leave this pandemic parade behind our backs in order to finally go to Rio and dance scantily clad in other people’s personal space. But we are still entitled to be angry at the uncertainties of every tomorrow and to be missing the people that we love, as well as to regret not talking more to Karl - the local butcher whose wife let you have the last can of tuna in Tesco the other day. One positive thought that keeps circling in my mind is that we are, indeed, sociable creatures.
We meet, we click, we stick, they flick our lack of desire to socialize off the table. We all “extrovert” to find each other and then “introvert” together, or “extrovert” to attract and unlock other hearts. We crave the attention of those we have touched and we touch those who have stolen our attention. What the COVID-19 tells us in a very twisted and sick way is that people love people. And that our elbows are a very undermined, important part of our bodies. In history books, they will say: “In 2020, people all over the world spoke the same language of elbowish.”
We might not have the touch now, but the attention will become stronger than ever. Against popular opinions, keep close to your phones, because there are many gorgeous faces that deserve your attention there right now. Kurt Vonnegut got it right in The Sirens of Titan when he said that “a purpose of human life, no matter who is controlling it,” whether it will be a mysterious virus, aliens, or dust mites, “is to love whoever is around to be loved.”
Inhale, exhale, for which we thank all the kind and badass doctors, nurses and supermarket employees in each and every corner. Please, COVID-19, do one good thing and increase their salaries. They are our deities right at this moment.
BULGARIAN:
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Ако се тревожиш отвъд себе си за случващото се в момента и не желаеш да се смееш или да се шегуваш за негова сметка от страх, то тогава не чети следния доклад относно мисли, психически и дейностни лечения, свързани с настоящия корона вирус.
Пипна ни, пичове. Пипна ни и ни държи здраво за наличията на тоалетна хартия. Да, шегата с тоалетната хартия остарява бързо, но същото правят и всички вирусни шеги, така че, МОЛЯ ТЕ, КОРОНО, ТРЪГВАЙ СИ, ЧЕ ВЕЧЕ НЕ СИ СМЕШНА.
Вдишай, издишай.
Чудех се аз дали този пост да не е под формата на дневник, но после осъзнах, че повечето въведения ще мязат на следното: “Скъпо дневниче, днес изчистих вътрешността на пъпа си с клечка за уши. Беше приятно”. Десетгодишното ми аз имаше по-пикантен социален живот за споделяне с дневник, че чак тефтерът си имаше таен катинар и ключ. Този сега дори си няма корица. Прабаба ми би казала: “Такава си баба”, ако прочетеше списъка с дейности и локации на себеизолиращ се млад възрастен. Би трябвало да ме разбереш, прабабо - ВСЕ ПАК ПОСЛЕДСТВИЯТА НА ИСПАНСКИЯ ГРИП СА БИЛИ ОЩЕ ПРЕСНИ, КОГАТО ТИ СИ СЕ РОДИЛА.
Вдишай, издишай.
Знаеш ли какво? Реално ни е добре. Имаме достатъчно консерви, за да нахраним актьорския състав на онзи епизод на “Игра на тронове” с битката при Зимен Хребет; дава ни се възможност да присъстваме на работна конференция, голи от кръста надолу; хороскопите на всички ни са еднакви и поне веднъж са акуратни; видеата на Джейн Фонда за домашна тренировка преживяват възраждане; цели сгради пеят под душа; никой не е канен на партита - дори популярните парчета - и всички си стоят вкъщи в петък вечер, което облекчава социалния натиск. Какво е най-лошото, което би могло да се случи? Гълъби да завладеят големите площади и градски центрове на света и навсякъде да има гълъбешки екскременти, но поне въздухът да е чист, защото, когато един гълъб мята крила, той произвежда повече кислород през потните си жлези? Разбира се, това е, ако изключим икономическия крах на материален свят. Всичко е шест. Шест е всичко. Представяш ли си Матю Макконъхи да се паникьосва? Не, разбира се.
Вдишай, издишай.
Като казах Матю Макконъхи… Не осъзна ли изведнъж, че всички известни личности реално са толкова ХОРА, колкото и ние ХОРАТА сме??? О, БОЖЕ В БЕЗБОЖНО СЪЗНАНИЕ НА БЛАЖЕНСТВО МОЙ, ТЕ СЪЩО ДИШАТ И СЕ ПАЗЯТ ОТ БЕЛОДРОБНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ! Някои от тях сигурно дори си проверяват симптомите в гугъл. Единствената разлика е, че за техните имена има толкова информация, колкото и за настоящия вирус, докато твоята собствена баба бърка името ти с това на братовчедка ти. Както и да е, в сегашното положение всички Долчета, Габани, Арманита, Версачета, Гу и Чита са си взели почивка в шалвари и тениски. Ако не стигнеш до Мет Гала, то значи може да се каже, че сте най-добри приятели с Бионсе, защото и тя няма да иде тази година.
Вдишай, издишай.
Между другото, сега му е времето да си вземеш толкова котки, колкото ти душа сака, защото никой няма да те сочи с пръст и да те нарича Лудия-брадат-мъж-с-девет-котки. Накрая ти ще се смееш, когато след месец всички говорят на себе си, а ти приказваш на “тайфата”, докато ги храниш.
Сега имаш достатъчно време да купиш паста с буквите от азбуката и да направиш страшна ОКР супа без гласните, както Фийби направи.
Сега ти се е паднало да направиш всички онези неща, за които в медиите ти казваха да не пробваш сам вкъщи, защото няма къде другаде да ги направиш освен у дома.
Сега е времето да си най-щастлив, гледайки как филийката подскача от тостера (Джули, 2020).
Сега му е времето да изпробваш метода за бягство от затвора от “Изкуплението Шоушенк” и упорито да изровиш дупка в стената с лъжица.
Сега носи всичките едновременно дрехи, които притежаваш, включая и всички чифтове гащи.
Сега е моментът да застанеш до случайни хора, които са се загледали в празните рафтове на супермаркета, и да им запееш “Невинаги ще получаваш онова, което искаш” (Роулинг Стоунс). И да се надяваш, че няма да ти отрежат езика, за да спреш да пееш, а и след като няма никакъв бекон в хладилниците.
Сега ти се е паднало да се научиш да свириш на чинии и прибори. РАЗДРУСАЙ СОЛТА!
Сега позволи на децата си да рисуват по стените. Присъедини се към тях.
Вдишай, издишай.
В крайна сметка, обаче, не можем да се заблуждаваме, че специално този участък от скоростното влакче е толкова приятен, колкото са летните нощи, за които Джон Траволта и Оливия Нютън-Джон пяха в “Брилянтин”. Спокойно можем да кажем, без да драматизираме излишно, че психическите ни релси леко са се разхалтавили. Някои от нас ще искат да захапят всяка повърхност, изпречила се на пътя им; други ще мразят деня, в който са казали, че електронното устройство никога не би заменило истинската книга, категорично отказвайки да си купят “Киндъл”; някои ще използват половината си запаси тоалетна хартия, за да си избършат сълзите от само един емоционален колапс; други ще използват отказа да гледат филми и сериали като механизъм за справяне със ситуацията в опит да си повярват, че все още нямат достатъчно време за губене. И причините ти са обосновани, но може би поради грешните причини или перспективи.
Да, никой не е герой за това, че сменя тежестта от една гъзова буза на друга или че наднича в хладилника всеки път, когато никой не каже нищо. И да, трябва да направим всичко възможно, за да оставим този пандемичен парад зад гърбовете си, че най-после да се вдигнем към Рио, където да танцуваме в оскъдно облекло в личното пространство на други хора. Но все пак имаме пълното право да се гневим на непознатото и на несигурностите относно всяко утре и да милеем по хората, които обичаме, както и да съжаляваме, че не сме отделили повече време, за да опознаем Карлo - местният месар, чиято съпруга ни позволи да вземем последната консерва риба тон в “Кауфланд” онзи ден. Една позитивна мисъл, която се върти на центрофуга в главата ми, е, че ние хората в действителност сме социални същества.
Срещаме се, пасваме си, те затриват липсата на желание да се социализираме от лицата ни. Всички ние “екстровертираме”, за да се открием, след което “интровертираме” заедно или “екстровертираме” и привличаме заключените сърца на други. Копнеем за вниманието на онези, които сме докоснали, и докосваме онези, които са отвлекли вниманието ни. COVID-19 по един извратен начин ни казва, че хора обичат хора. И че лактите са една силно подценявана, но значима част от анатомията ни. Един ден в учебниците ще пише: “През 2020 населението на света заговори на един език - лакътнийски”.
Може би в момента нямаме докосването, но вниманието ще е по-силно отвсякога. Противно на разпространеното мнение бих ти казала да държиш телефона си близо, защото в него в момента се намират разкошни лица, заслужили вниманието ти. Кърт Вонегът е познал, когато в “Сирените на Титан” е казал, че “целта на човешкия живот, без значение кой го контролира” - дали ще е мистериозен вирус, извънземни, или домашни алергени - “е да обича онези, които се намират наоколо”.
Вдишай, издишай и нека благодарим на добросърдечните доктори, медицински сестри и всеки служител в супермаркет зад всеки ъгъл. Моля те, короно, направи едно добро и им увеличи заплатите. Те са нашите божества точно в този момент.
Commentaires