Photo by Matt Jones on Unsplash
Oh, hi there, Act of Gratitude! It was your day yesterday according to those who inhabit a gastrointestinal-tract-shaped land between the Atlantic and the Pacific oceans. Part of us - the others - are familiar with your celebrations through watching an unhealthy amount of film scenes in which people pass around turkey, corn on the cob, mashed potatoes, and butternut squash, even though they might prefer to spend the day doing other stuff.
The matter of the fact in these films is that, after being introduced to the “Dummies’ Guide to 50 Ways to Burn the Turkey and Disappoint Your Family,” your brain performs some sort of gymnastics and, as you dramatically look through the window, you realize that recently you have not offered a sacrifice to the old pagan gods who have helped you leave that retrograde Mercury that has been chasing you in your nightmares and that has sent an invasion of horny spiders to your bathroom. And you maybe realize the last time you thanked somebody was when the supermarket cashier gave you your change.
Truth is, you don’t need to be a descendant of a Pilgrim or a Puritan (yes, I did check Wikipedia to be 100% sure that I think that I know what I am talking about) to be thankful for the things that have come your way to say “Hiya, I am here to teach/love/slap/tear you apart and make you happy. Blame yourself if you don’t make the best out of it.” You don’t even need to offer your younger siblings as a sacrifice, as I did a few years ago, if you want to demonstrate your gratitude. Since then, my parents have been making sure that I have nothing to be thankful for so that they don’t come next in the line of offerings.
Let’s just move forward, shall we, as the holiday teaches us to do in order to forget just how painful it is to look beyond our egos and realize that, sometimes, we have to thank others or the Universe for the things we have in our lives. Here is what I feel grateful for because those things do not get the credit they deserve for making people happy:
Since the Universe has already been referred to, I shall take a moment to thank this prime package of atoms, dark matter and other flying and colliding thingies that it has not slapped me to such an extent that I have not been able to cover the redness on my cheek with a bit of baby powder against diaper rash. It has been a pleasure to learn not to offer the other cheek unless it is for aesthetic purposes.
I am thankful for the invention of the food peeler because, otherwise, I may have not had each and every finger on my hands today. I am thankful for my mother’s and my friends’ reluctant trust to let me live independently and cut fruits and vegetables without supervision in spite of the dangers.
As much as frequent swearing and messages that have gone down awfully wrong suggest, nobody is a massive fan of the auto cucumber, autocorrect, pardon me, but, in some way, I am thankful for it because it fixes the capitalization of letters when I am too lazy to do it the right way.
We should all be thankful that the act of reproduction is pleasant. Otherwise, the human race would be one vast population of traumatized individuals who are trying to survive. Well, it already is but for other reasons. Let me share my gratefulness towards the generosity of dental medicine that gave me the horrible braces I had to wear for four years to get, if not a Hollywood smile, then at least a local-independent-film-festival kind of smile. I am thankful to that same sector of the medical industry for providing my future self with dentures because I am afraid I might have not been using my teeth the healthiest of ways.
I am grateful that I get to spend every moment of every day with a person so ridiculous and bizarre that, every morning, I laugh when I look at myself in the mirror.
As long as the sky is blue, the grass is green, the sun is a colour you should not be able to name, because it is dangerous to look straight at it, and the walls are thick, I will be happy to sing without forcing the people around me to unplug their ears. So, thank you for the thick walls. And the acoustics in the bathroom.
I am thankful for the musical poems of Leonard Cohen, Jeff Buckley, Tom Waits, Bob Dylan; the brushes of Van Gogh, E. A. Hornel, Charles Rennie Mackintosh and William Hodges; the worlds of Neil Gaiman, J.R.R.Tolkien, Terry Pratchett, Stephen King, and the awkwardness of Chandler Bing.
During hot summer nights, I am thankful that the pillow always has one cold side. During winter days, I am thankful when I can feel my fingers. During autumn afternoons, I am thankful that at least it is pretty outside when I am stressing about things that I would forget about just a few months later. During spring mornings, I am thankful that there is waterproof mascara every time I sneeze due to allergies. Not that I have spring allergies, but it makes sense to be thankful for such things.
I am thankful for the highlighted YouTube videos of certain scenes from my favourite films on the search engine of my computer so that I can cry for a bit and go to bed if my eyes are too dry for me to fall asleep. I am thankful for the biscuit scene in “The Boat That Rocked.”
I am thankful for the comment section on YouTube and for all the genius people who dare to make totally quotable remarks as if writing the Newest Testament.
I am thankful for the patience that cliffhangers at the end of season finales have taught me.
I am thankful that my guitar cannot speak because I would then procrastinate so much that studying would turn out to be my distraction from procrastinating. It only gently weeps.
I am thankful not so much that I have a phone, as that I have somebody to call. I am thankful not so much that I can travel, as that I have somebody to come back to. I am thankful not so much that I have a suitcase, as that I carry my people around in it. Airport security-resistant people. I am thankful not so much that I can be thankful, as that this thankfulness involves people. Pretty much.
I am thankful that I got to grow up. Some of my friends would probably frown and argue that certain actions of mine suit the behaviour of a toddler that eats sand and bugs, but, after all, it is all proteins.
I am thankful for the "Thank you"s, "I love you"s, "I am sorry"s and I can only hope that, upon separation, they are followed by: "It won't be long."
I am thankful that, although we look at the same horizon, my friends, my family and I see a different perspective on which various dreams twinkle. And yet, at the end, we are looking at the same horizon.
I am thankful that I get to force air up and down my lungs all the time. People have been saying it helps you… well, exist. I kinda like doing that living thing everybody has been talking about. It’s cool. You should try it. And don’t forget to thank for it.
А, здравей, Жест на Благодарността! Вчера беше твоят ден според традициите на онези, които населяват земята във формата на чревен тракт между Атлантическия и Тихия океани. Някои от нас - другите - сме запознати с твоите празненства благодарение на нездравословен брой филмови сцени, в които хора си подават съдове с пуйка, царевица на кочан, картофено пюре и тиква, въпреки че има шанс да предпочитат да прекарат деня си в правене на други неща.
Въпросът в тези филми е, че след като ти бъде представен “Наръчник за неудачници относно 50-те начина да изгориш пуйката и да разочароваш семейството си”, съзнанието ти се впуска в гимнастически упражнения и ти се заглеждаш драматично през прозореца, докато не осъзнаеш, че наскоро не си извършвал жертвоприношение пред езическите богове, които най-вероятно са ти помогнали да се измъкнеш от ретроградния Меркурий, подгонил те в сънищата ти и изпратил ти инвазия от разгонени паяци в банята. Може би осъзнаваш, че последният път, когато си благодарил на някого, е бил на касиерката в супермаркета, докато тя ти е подавала рестото.
Истината е, че няма нужда да си наследник на пилигрими или пуритани (да, проверих “Уикипедия”, за да съм 100% сигурна, че си мисля, че знам за какво говоря), за да благодариш за нещата, които са наминали в живота ти, за да ти кажат: “Здравей, дойдох, за да те науча/обичам/зашлевя/разкъсам и да те направя щастлива. Обвинявай себе си, ако не вземеш най-доброто от ситуацията”. Дори няма нужда да предлагаш по-малкия си брат като жертва, както направих аз преди няколко години, за да докажеш благодарността си. Оттогава насам родителите ми гледат да нямам за какво да благодаря, за да не се явят те като следваща жертва.
Нека просто продължим напред, както ни учи празникът, за да можем да забравим точно колко е болезнено да погледнем отвъд егото си и да осъзнаем, че понякога трябва да благодарим на други хора и на Вселената за нещата, които имаме в животите си. Ето ги нещата, за които съм благодарна, защото не получават достатъчно признателност за това, че правят хората щастливи:
След като Вселената вече беше спомената, ще грабна възможността да благодаря на тази първична селекция от атоми, тъмна материя и други хвърчащи и блъскащи се нещица за това, че досега не ми е зашливявала толкова силен шамар, че да не мога да прикрия червенината с бебешка пудра против подсичане. За мен е било най-голямо удоволствие да се науча да НЕ давам и другата буза освен ако не е по естетически причини. Благодарна съм за създаването на белачките за храна, защото без тях сега нямаше да имам всички пръсти на ръцете си. Благодарна съм за несигурното доверие на майка ми и приятелите ми, които ми позволиха да живея независимо и да режа плодове и зеленчуци без надзор въпреки опасностите.
Както чести ругатни и крайно несполучливи съобщения са доказали, никой не е голям фен на автокоректа, но някак съм благодарна за него, защото коригира главните ми букви, когато мен прекалено много ме мързи.
Позволете ми да споделя благодарността си на денталната медицина, че ме дари с четири години носене на отвратителни брекети, за да имам, ако не холивудска усмивка, то поне усмивка като за местен филмов фестивал за независимо кино. Благодарна съм на същия този сектор от медицинската индустрия за това, че ще дари бъдещото ми аз с протези, понеже се опасявам, че не използвам зъбите си по най-оптимален начин.
Всички би трябвало да благодарим, че размножителният акт е приятен. В противен случай, човешката раса би била едно необхватно население от травматизирани индивиди, които просто се опитват да оцелеят. Е, тя вече е това, но поради други причини.
Благодаря, че мога да прекарвам всеки един момент от всеки един ден с човек, който е толкова нелеп и странен, че всяка сутрин се смея, когато се погледна в огледалото.
Докато небето е синьо, тревата е зелена, слънцето е цвят, който не бива да сме способни да назовем, защото е вредно да гледаме право в него, и стените са дебели, ще съм щастлива да пея, без да карам хората около себе си да си разглобяват ушите. Така че благодаря за дебелите стени. И за акустиката в банята.
Благодаря за музикалните поеми на Ленард Коен, Джеф Бъкли, Том Уейтс, Боб Дилън; за четките на Ван Гог, Е. А. Хорнъл, Чарлс Рени Макинтош и Уилям Ходжис; за световете на Нийл Геймън, Дж.Р.Р.Толкин, Тери Пратчет, Стивън Кинг и за неловкостта на Чандлър Бинг.
По време на горещи летни нощи благодаря, че възглавницата винаги има една хладна страна. По време на зимни дни благодаря, когато мога да си чувствам пръстите. По време на есенни следобеди благодаря, че поне навън е красиво, докато се стресирам за неща, които ще съм забравила няколко месеца по-късно. По време на пролетни утрини всеки път, когато кихна поради алергии, благодаря, че съществува водоустойчива спирала. Не че имам пролетни алергии, но звучи логично да се благодари за подобни неща.
Благодаря за запазените ми в търсачката Ютуб видеа на определени сцени от любимите ми филми, за да мога да си поплача малко и да легна, когато очите ми са прекалено сухи, за да заспя. Благодарна съм за сцената с бисквитите от “Рок Радио”.
Благодаря за секцията с коментари отново в Ютуб и за всички онези гениални хора, които се осмеляват да пишат абсолютни цитируеми коментари, сякаш създават Най-новия завет.
Благодаря за търпението, на което са ме научили отворените въпроси в последните епизоди на телевизионни сезони.
Благодаря, че китарата ми не може да говори, защото иначе щях да се мотая дотолкова, че ученето да се превърне в разсейване от мотаенето.
Благодарна съм не толкова, че имам телефон, колкото, че имам на кого да се обадя. Благодарна съм не толкова, че мога да пътувам, колкото, че имам при кого да се прибера. Благодарна съм не толкова, че имам куфар, колкото, че в него мога да си разнасям своите хора напред-назад. Хора, имунизирани срещу проверки по летищата. Благодарна съм не толкова, че мога да съм благодарна, колкото, че тази благодарност включва хора. В общи линии това е.
Благодарна съм, че имах възможността да порасна. Някои от приятелите ми вероятно ще сбръчкат чело и ще подхвърлят, че определени мои действия прилягат на държанието на прохождащо зверче, което яде пясък и буболечки, но в крайна сметка всичко е протеин.
Благодарна съм за всяко "Благодаря", "Обичам те", "Съжалявам" и се надявам, че при раздяла те са последвани от: "До скоро".
Благодарна съм, че въпреки че гледаме към един и същ хоризонт, приятелите ми, семейството ми и аз виждаме различни перспективи, върху които блещукат своеобразни мечти. И все пак, в крайна сметка, гледаме към един и същи хоризонт.
Благодарна съм, че постоянно ръчкам и изкарвам въздух във и от дробовете си. Хората казват, че ти помага да… е, ами, да съществуваш. Някак ми харесва да практикувам това живеене, за което всички толкова говорят. Готино е. Трябва да пробваш и ти. И не забравяй да благодариш за това.
Comments