Great minds think alike, but they don’t like each other: moral of the story “When Diogenes Met Alexander the Great.” The urban myth has been passed around from mouth to mouth, from the schoolboy to his aunt, from the aunt to her husband, from the husband to his mother, from the mother to her dead husband, from the dead husband to the ears of God so many times that now God is not sure whether it is an Ancient Greek yellow tabloid content or not, because it makes him think that the homeless Diogenes, who told one of the most successful conquistadors in the world to move out of the way of the sunlight that was entering his sewers, is cooler than him. Then, God gets even more confused, because he didn’t allow humans to have sewers until… until when? Did he even allow them to unlock those levels of evolution, or did they trick him, taking advantage of his generosity for some personal motives for what - survival? Pf, lame. It occurs to him, for the first time in the time-being, that humans have been offering him sacrifices and prayers only to boost their karma points, avoid the police in cases of fraud and get laid as often as possible. But then, he reaches another state of perplexion, because he wonders: ‘Why do I need them to prove their belief in me, if I am not seeking anything for my private benefit when demonstrating omnibenevolence?’ And God starts to question his own motives to do good for the people. Maybe he is just a self-entitled jerk with a Histrionic Personality Disorder.*
*Advised by the angels, who gave him said title, God checks the web for a definition of the Histrionic Personality Disorder: ‘Someone with Histrionic Personality Disorder wants to be the centre of attention in any group of people, and they feel uncomfortable when they are not. While often lively, interesting, and sometimes dramatic, they have difficulty when people aren’t focused exclusively on them.’
“Shoo, angels, go to Hell,” says God subsequently.
Left alone, he sits in his throne. Now that he doesn’t have any ungrateful angels, he has to guard the humans all by himself. But he doesn’t even like them anymore, so all he can do is stick boogers under the armrests of his chair. He switches the signal of his prayers’ detector off and goes on plane mode. Silence. They finally shut up and the last blessings are unequally distributed among the Earthians (not that this is something new). He has no boogers left in his nose. What now? What is God without humans? It is God with animals, but they are the most unabashed sinners: never read his biography, never listened to him, never burnt a human being at the steaks in his name. Turns out they also only perform acts of self-satisfaction. Useless. What is God then? Wait a second - which God is this? At the end, God stops believing in himself, like we all do at some point in our lives. But before we try to cheer him up, we need to either fight or embrace our cynicism.
The aforementioned Diogenes was one of the first cynics to ever exist. He had it all: sass, audacity, homelessness and dogs. He was basically a millennial, because he preferred the company of the canines, rather than that of his peers. At least, he would have gotten a substantial number of right swipes, even if his profile said: “An unconventional individualist. I don’t please people and people don’t please me. Fuck the patriarchy - it only serves men. Fuck the matriarchy - it only serves women. Fuck equality - it only serves you. But I love dogs.” People nowadays read only the last sentence. They like it. And they put a ring on it. Moving on.
When Diogenes ruled the streets, he preached values that were slightly different from those of the contemporary cynics. Both sides (the Ancient and the Modern) could drunkenly chant: “We stan for nothing,” with the difference that the former were not as bitter and nihilistic as the latter, and the latter are not even nearly as anti-materialistically ascetic as the former. True - the fact that Diogenes allegedly waved his private parts in the faces of men, women and children at public squares and markets does not fortify his claim on spirituality, BUT the purpose of those acts was to show a middle finger to all the traditional and established ways of being. Why do you need a toilet, when you have nature?
Intermission: Don’t be Diogenes. Use the toilet. Conventional defecation is cool.
Progressively more disillusioned, the contemporary missionaries of cynicism come out of the cave, accept the ‘luxury’ of having an actual roof above their heads and adopt a more commodified, yet saddened definition of cynicism. According to the web’s most trusted dictionary - Urban Dictionary, that is, - a person who is cynical is “someone who always expects the worst and most selfish motives out of everyone and everything.” What I want to focus your attention on, is the sentence that comes after that: “Otherwise known as experienced.” The encrypted message tells each one of you edgy teenagers that you were not born wrapped in contemptuous cellophane, with no room for inhaling and exhaling belief in some genuine good through a two-way breathing canal. Maybe you were once (twice, three times) punched in the face so hard, that your naive baby teeth all fell off, and now you wear them on a necklace chain to remind yourself to never trust anybody. No matter what they tell you - the grass is green, the sky is blue, I have a dream, I love you, Sue - you always narrow your eyes in suspicion. Your LIFEcoach yells in your face to never take a word for a fact and to never believe in promises, because they told you you would have seven years of bad luck after breaking that mirror and you have been living happily for eight years now; or your cat died when you pushed it from the window in spite of the ‘nine lives’ credit; or your grandma died even though she swore she would do the cha-cha at your wedding. In general - someone died although they made plans with you. And now they cancelled. Liars, liars, everywhere. A burnt child dreads the fire, I guess.
It was George Carlin who said: “Inside every cynical person is a disappointed idealist.” Now… it sounds like George Carlin’s work and I have a long-standing mental interaction when, in reality, I heard about him for the first time yesterday. But, if what he says is not true, then make me cupcakes with cyanide and place my body on a burning plastic dinghy filled with poisonous jellyfish at dawn. The default settings running errands in our systems since birth program us to be idealists - to set a goal, receive the unconditional help that comes in the package and achieve the goal before the cocktails at Happy Hour.
However, there is something good to be said about moderate cynicism. Do you remember Timon’s uncle from The Lion King 1 ½ - uncle Max? He taught Timon how to perform the sentry duty by following the rule of “Scurry, sniff… flinch!”. Uncle Max is the classic cynic and Timon is the idealist, who breaks into a song, fails his responsibilities and attracts the hyenas with his singing. Uncle Max supporters would say: “See, foolish idealists fall in the trap of greedy, hungry, mad predators with their merry melodies,” while people who dig Timon would say that he wouldn’t have found the Hakuna Matata Laguna if he had not disappointed an entire colony of meerkats. Dream away, my boy, and you will find a Pumba.
I think that in our generation, that grows predominantly in the 21st century, prevail the cynical idealists - a hyphen between the hopeless dreamer and the hopeful desperado. There is such richness of information about our history, biological construction, religious aspirations, and the shit that companies put in beauty products, that believing that something has been done with good intentions is not a one-way street, like it was when they arbitrarily accused women of being witches. Hearing the jambalaya of politicians’ words and witnessing the absurdly long fight for human rights, people have made themselves comfortable with turning their backs to blind trust. It used to take time for you to grow up and understand reality, not leaning on pre-prepared menus of idealism; now, you only need to reach college age.
In spite of what others would think, being constructively cynical does not take all the positivity and hope away from you. What happens is that you start to think more critically and acquire a clearer vision to see what the worthiest ideas you should strive for are, personally or communally. It gives you the time and energy to focus and work on the valuable projects on your bucket list with the right people. We, cynical idealists, have a dream… and awareness… and strive… and a method. Or not, but we’ll figure it out.
Cynicism will, sometimes, make you trust your abilities more than idealism would. If you think about it, if everything from day one had been going well and if the dinosaurs had not exploded, we wouldn’t have even been familiar with the concept of hope. Why hope for something when nothing has been lost or desired? At the core of positive cynicism are beating possibilities in a foetal position, pumping adrenaline to wondrous eventualities and against rough jumbles. Being cynical, when not toxically idolizing distancing yourself from others, promotes the following actions:
Don’t let what you know deceive you that you are aware of everything that might happen. Expect the unexpected. Good or bad.
If it is bad, then, you will find a way to handle it, because there is nothing else you can do but go forward. Alone or with somebody else by your side.
If you don’t have anybody else by your side, then, you will become one strrrrong do-be-do with yet another constructive watermelon under your armpit (a Bulgarian saying that suggests you have a lot on your plate). Difficult or not.
If it is difficult, then, it will get easier. And dreaming in your disguised idealism will be sweeter.
You hear that, God? Ah, yes, also - you remember Diogenes from the beginning? He actually lived in a tub, not in the sewers. I told you not to trust anything anybody ever tells you.
THE SAME BUT IN BULGARIAN
Великите умове мислят подобно, но не си допадат: поука от притчата “Когато Диоген срещна Александър Велики”. Тази градска легенда е подмятана толкова пъти от уста на уста, от ученика на леля му, от лелята на съпруга ѝ, от съпруга на майка му, от майката на мъртвия ѝ съпруг, от мъртвия съпруг на ушенцето на Бог, че сега Бог не е убеден истина ли е, материал от древногръцка жълта преса ли е, защото го кара да си мисли, че бездомният Диоген, който казал на най-успешния завоевател в света да се дръпне, че му препречва светлината, огряваща входа на канализационната му тръба дом, е по-готин от него. Тогава Бог става още по-объркан, защото не бил позволил на хората да разполагат с канализация до… до кой момент? Позволил ли им е някога изобщо да отключат тези нива на еволюция, или те са го подлъгали, възползвайки се от щедростта му за някакви си лични мотиви като какво - оцеляване? Пф, жалка работа. Хрумва му за първи път, откакто свят светува и пъти пътуват, че през цялото това време хората са му принасяли жертви и са му адресирали молитвите си само за да си спечелят кармични точки, да избегнат полицията в случай на измама и да им се отварят парашутите възможно най-често. Ала тогава той взема да се чуди, достигайки ново ниво на смутеност: ‘Абе, на мен за какво ми е да ми доказват вярата си, след като не би трябвало да търся лични облаги в замяна на всемогъщата си доброта?’ И у Бог възниква съмнение в собствените му мотиви да върши добро за хората. Може би той е просто един себерегулиращ се задник с хистерично разстройство на личността.*
*Посъветван от своите ангели, дали му съответното горепосочено определение, Бог се разравя из мрежата, за да намери значение на хистеричното разстройство на личността: ‘Човек, който страда от хистерично разстройство на личността, е някой, който иска на всяка цена да е в центъра на внимание във всяка една група от хора и който се чувства неудобно, когато ситуацията не е такава. Въпреки че такива хора са често жизнени, интересни и понякога драматични, те често срещат трудност, когато другите не са фокусирани изцяло и единствено върху тях.’
“Къш, ангели, марш в Ада,” казва Бог следователно.
Оставен насаме, той седи в своя трон. Сега, след като се е лишил от всякакви неблагодарни ангели, на него му се налага да пази хората сам-самичък. Ала той дори не ги харесва вече, така че всичко, което му остава да прави, е да си залепя сополите под подлакътниците на стола. Изключва сигнала на детектора за молитви и го оставя на самолетен режим. Тишина. Онези най-после млъкват и благословиите са разпределени неравномерно сред земляните (не че тази съдба е нещо ново). Вече и сополи няма в носа му. Ами сега какво? Какво е Бог без хора? Бог с животни е, но те пък и те са едни безсрамни грешници: ни веднъж не са прочели биографията му, ни веднъж не са го слушали, ни веднъж не са запалили човек на клада в името му. Оказва се, че те също единствено извършват актове на себезадоволяване. Абсолютно непрактично. Какво е Бог тогава? Чакай малко - кой точно Бог е това? В крайна сметка Бог спира да вярва в себе си, както се случва с всеки един от нас в определен момент от живота. Но преди да му приповдигнем духа, трябва сами за себе си да изберем дали да се борим със или да прегърнем цинизма си.
Въпросният Диоген бил един от първите циници някога обитавали Земята. Той бил от всичко по много: пиперлив в езика, дързък в твърденията си, бездомен в статута си на живот и кучкар в личните си интереси. В общи линии - типичен представител на поколение Y на милениалите, тъй като предпочитал компанията на кучетата вместо тази на връстниците си. Е, поне в днешно време би получил значителен брой одобрения в дясна посока, ако имаше профил в приложение за запознанства, дори и там да пишеше: “Нетрадиционен индивидуалист. Не оставям хората удовлетворени и хората не оставят мен удовлетворен. Майната му на патриархата - той служи само на мъжете. Майната му на матриархата - той служи само на жените. Майната му на равенството - то служи само на теб. Но пък обичам кучета”. Съвременните младежи биха прочели само последното изречение, биха били доволни и биха се обвързали. Продължаваме напред.
Когато Диоген бришел улиците с гордост и достолепие, той възхвалявал ценности, които леко странят от тези на съвременните циници. Опиянени, и двете страни (древната и модерната) биха вряскали: “Ние не вярваме в нищо”; с тази разлика, че първите някога не били толкова кисели и нихилистични, колкото вторите, а вторите не са ни най-малко антиматериалистично (?) аскетични като първите. Вярно - фактът, че Диоген предполагаемо си размахвал интимните части в лицата на мъже, жени и деца по обществени площади и пазари, не подкрепя особено претенциите му относно духовна извисеност, НО целта на подобни действия била да насочи среден пръст към установените и дълбоко вкоренени схеми на съществуване. Защо ти е тоалетна, когато имаш природата?
Лирическо отклонение: Не бъди Диоген. Използвай тоалетната. Конвенционалната дефекация, наслоена ни в съзнанията от обществените норми, е супер гот.
Прогресивно все по-разочаровани, съвременните мисионери на цинизма излизат от пещерите, приемат ‘лукса’ да имат реален покрив над главите си и възприемат приложима в ежедневието, сравнително по-тъжна дефиниция на цинизма. Според най-достоверния онлайн речник - Urban Dictionary демек - циник е “някой, който винаги очаква най-лошите и егоистични мотиви от всекиго и всичко”. Искам, обаче, да ви насоча вниманието към следващото и последно изречение: “Или по друг начин казано - хора с житейски опит”. Криптираното съобщение тук обяснява на всички вас - ‘еджи’, сприхави тийнове, - че не сте родени, обвити в презрителен целофан, лишени от възможността да вдишвате и издишвате вяра в поне една чиста добрина посредством двупосочен канал. Може би веднъж (два пъти, три пъти) са ви фраснали в лицето толкова силно, че всички наивни млечни зъби са ви изпопадали, та сега ги носите на синджирче около врата, за да ви напомнят никога да не вярвате на никого. Каквото и да ви казват - тревата е зелена, небето е синьо, имам мечта, обичам те, Сю - винаги свивате очи недоверчиво. Личният ви треньор - животът - ви крещи в лицето никога да не приемате нечия дума за факт и да не вярвате в обещания, защото веднъж ви казали, че ще живеете седем години с лош късмет, след като сте счупили онова огледало, а ето, виж, вече осем години живеете щастливо; или котката ви умряла, след като сте я бутнали от балкона въпреки кредита с деветте живота; или баба ви умряла, въпреки че ви обещавала да танцува ча-ча на сватбата ви. Като цяло - някой умрял, въпреки че правил планове с вас. И сега тези планове са отменени. Мошеници, мошеници навсякъде. Парен каша духа, предполагам.
Джордж Карлин е казал: “Във всеки циник живее по един разочарован идеалист”. Сега… звучи така сякаш творчеството на Джордж Карлин и аз от време оно поддържаме психологическа взаимовръзка, когато аз в действителност чух за него за първи път вчера. Но ако казаното от него не е вярно, то тогава ми направете кексчета с цианид и поставете тялото ми в горяща пластмасова лодка, пълна с отровни медузи по зазоряване. Настройките по подразбиране, вършещи задачки в нашите системи, са ни програмирали да сме идеалисти - да си поставяме цел, да получаваме безусловната подкрепа в комплекта и да ги постигаме преди времето за коктейли в Happy Hour.
И все пак има някоя и друга добра дума да се каже за модерния цинизъм. Помните ли чичото на Тимон от “Цар Лъв 1 ½” - чичо Макс? Той научи Тимон как да изпълнява задълженията на караул, следвайки правилото на “Пълзи, души… скрий се!”. Чичо Макс е класически циник, а Тимон е идеалистът, който запява от нищото, проваля се в мисията си и привлича хиените с пеенето си. Поддръжниците на чичо Макс тук биха казали: “Виждаш ли, наивните идеалисти попадат в капана на алчни, гладни, побъркани хищници със своите весели мелодийки”, докато феновете на Тимон биха казали, че той нямаше да открие Хакуна Матата Лагуната, ако не беше разочаровал цяла колония сурикати. Мечтай надалеч, момче, и ще си намериш Пумба.
Аз лично мисля, че в нашето поколение, отраснало основно в 21 век, преобладават циничните идеалисти - тире между безнадеждните мечтатели и обнадеждените отчаяни. Богатата информация относно историята ни, биологичната ни конструкция, религиозните ни мотивации и боклуците, с които корпорациите пълнят козметичните продукти за красота, ни е имунизирала срещу вярата, че нещо е създадено и правено с добри намерения, за разлика от хората, които са се доверявали на безразборното обвиняване на жени във вещерство едно време. Докато продължаваме да слушаме капамата от думи на политици и да ставаме свидетели на нелепо дългата борба за човешки права, ни става все по-удобно да обърнем гърбове на сляпото доверие. Някога е трябвало да пораснеш доста, за да осъзнаеш същността на действителността, без да се осланяш на предварително изписани менюта за идеализъм; сега ти трябва само да достигнеш университетска възраст.
Обратно на общоприетото мнение, да бъдеш конструктивно циничен не те ограбва от оптимизъм и надежда. Напротив, оформя критическото ти мислене, та да имаш по-ясна перспектива за онези идеи, които си заслужават упоритостта, дали тя ще идва индивидуално от теб или от общността ти. Дава ти времето и енергията да се фокусираш и работиш върху значимите проекти в списъка си и то с правилните хора до себе си. Ние, циничните идеалисти, имаме мечта… и осъзнатост… и хъс… и метод. Ако пък ги нямаме, ще си ги измислим.
Цинизмът понякога ще те подкрепи да намериш доверие в способностите си повече, отколкото идеализмът би. Замислете се: ако всичко от ден първи вървеше добре и ако динозаврите не бяха изтребени, нямаше да сме запознати с понятието за надежда. Защо ти е да се надяваш, когато нищо не е било изгубено или пожелано? В сърцевината на позитивния цинизъм туптят възможности във фетална поза, помпащи адреналин към чудноватото ‘може би’ и в опозиция срещу тежки бъркотии. Да бъдеш циничен, когато не се свързва с идолизиране на токсично дистанциране от останалите, подкрепя следните принципи:
Не позволявай на онова, което знаеш, да те подведе, че си наясно с всяка една вероятност относно онова, което би могло да се случи. Очаквай неочакваното. Добро или лошо.
Ако е лошо, то тогава ще намериш начин да се справиш, защото нямаш друг избор, освен да вървиш напред. Сам или с някого другиго до себе си.
Ако си сам, то тогава ще станеш един силен деятел с още една градивна диня подмишница. Трудна за носене или не.
Ако е трудна за носене, то тогава само може да става по-лесно. И мечтанието под прикритие ще е още по-сладко.
Чу ли това, Боже? А, освен това - помните ли Диоген от началото? Той всъщност живял в някакъв си бидон, не в канализационна тръба. Предупредих ви да не вярвате и на една дума, която ви казват.
Σχόλια