Photo by Christian Papaux on Unsplash
Най-напред съвсем осезаемо щеше да забравя да си измие зъбите с паста от корени на плевели, диворастящи на десет метра дълбочина и на над хиляда метра надморска височина, дето в био магазина се води хипстър, а баба ти изобщо не е знаела тази дума, докато се е дупила да дърпа тези същи репи. Щеше да се досеща да ги изтърка към обяд, когато часовникът сочи към прекалено късно-то, защото тогава се ‘рупат скилидки чесън за натурално освежаване а ла ЛА-КА-ЛУК. Гърдите горят през ризата, закопчана с копче по-нагоре, пот се стича между миглите, а в ушите звънти бормашина, т.е. кълвач върху ствола на бор в далечината.
По време на юлските жеги селската идилия щеше да удря дрямка следобед под грижовната сянка на дърво, без да се е напръскала предварително с репелент против кърлежи, синове на кучета. Затова под леглото крие осмърдена бутилка от „Кока-Кола“, пълна до тавана на капачката с отлежало джибри, за да прочисти мястото от кърлежа след баня или за да държи смачкания между пода и матрака Торбалан извън сънищата си.
Ала селската идилия не култивира страхове, почвени или безпочвени, обясними или фантазируеми, хронични или единични. Вярва във всяка твар и чудесия на местните предания, но не се поддава на смразяващи тръпки, защото знае, че и те са живинки, които просто бродят в мрака с неизмити зъби. Единствено може би ще я чуеш как си повтаря: „Мечка страх, мен не страх. Мечка страх, мен не страх. Мечка страх, МЕН ПЪК НЕ МЕ Е СТРАХ“, докато чевръсто марширува до въшния кенеф в нощта. И евентуално да изпищи, ако върху крака ѝ скочи жаба. Нито има нужда да ѝ скача жаба на крака, нито ти да споменаваш тези нищожни подробности на когото и да било.
Ако беше Селска идилия, щеше да знаеш всяка приказка на региона до предизвикване на главоболие в третото полукълбо и щеше да си измислил още дузина техни сродни разновидности. Щеше да чоплиш новите детайли, триглави змейове, златни лами, снесли златни ябълки, тежки като кюлчетата в държавната съкровищница, от пръстта под ноктите си. Ако забравеше дали външните оси на самодивските очи били изумрудено или боровинковосини, щеше да ти се наложи да потърсиш в мрежата от хорски думи от твоето до съседното село. Тя винаги е онлайн.
Да речем, че Селската Идилия наистина беше жена, тя би имала свободата да се бара в доматито, с когото си поиска, и да оставя всеки друг, непосветен в селския диалект, да си фантазира, каквото му опетнена душица пожелае.* Би имала гуми навсякъде по себе си: чехъл, ботуш и... пате в чугуненото корито на двора, от чието дъно ехти „Брала мома къпини“, отразява се в църковната камбана и се изстрелва право към златната плоча на „Вояджър“. Току се наместила до Валя Балканска като свинята с каска.
Огън жена би била Селска Идилия. Не вика, само пердаши на срички и събира повишени гласове от спорове между простирите със студени бели чаршафи. Мие чинии след вечеря под съпровода на щурци, а после ляга на хамака и с косерите се ослушва за самолетите и автомобилите на завърналите се при нея. Стъпва тихо в сърцето на хорото и тропа шумно, за да прогони змиите около магарето на къра. Пръска различен парфюм върху всяка част на тялото си и не се пести: ръцете си отдава в ласки на черноземни почви; в несресаната си коса втърква балсам от треви; нозете си нехайно оставя да посинеят от студ в потока, за да замени лилавеещите оттенъци на мачкано грозде; търка гърба си с масивни клони лавандула и се старае да не настъпва на животните... на стадата... там на улицата, дето, като минат... и оставят... да де. Прагът ѝ на болка изпълва окръжност на амперметъра и се завръща в покой, след като спука стъкло с мускула на кутрето си. Сама тя спира тока, защото на свещи лесно се краде я залък от чуждата чиния, я целувка от чуждите устни. Не търгува с хорско мнение, а след себе си оставя на площада „Добър ден!“, левче за кисело мляко и вяра в едно по-добро бъдеще, в което сланата не попарва, читалищата процъфтяват и влаковете не закъсват насред нищото.
Ако Селската Идилия беше жена, тя щеше да свири на хармоника и да обменя трикове със Стивън Тайлър от Аеросмит, докато си пият ракията на чердака. И ако се зачудеше тя, не щеш ли, да задоволи ли гъдела си да тръгне със щъркелите към застинал миг на разкошна вечност, той щеше да ѝ прошепне на ухо подкана селска: „Иди, Лия“.
* барам се в "някакъв зеленчук" означава да си полееш градината в двора
Comments