And what did you hear, my blue-eyed son?
And what did you hear, my darling young one?
I heard the sound of a thunder, that roared out a warnin'
I heard the roar of a wave that could drown the whole world
I heard one hundred drummers whose hands were a-blazin'
I heard ten thousand whisperin' and nobody listenin'
I heard one person starve, I heard many people laughin'
Heard the song of a poet who died in the gutter
Heard the sound of a clown who cried in the alley
And it's a hard, it's a hard, it's a hard, it's a had
It's a hard rain's a-gonna fall.
Bob Dylan - It's A Hard Rain's A-Gonna Fall (1962)
Достатъчно ли е да не намушкаш някого с нож, за да се наречеш „добър човек“? Ако е така, то тогава тази задача е елементарна, макар и някои хора да са прекалено малоумни, за да я изпълнят.
Съжалявам, ако обиждам някого, между другото. В интерест на истината, намирам идеята сериен убиец с престилка на кръста да търси рецепти в студентски блог за изключително абсурдна. Нямам представа дали в подобен случай би следвало да съм поласкана, или да се безпокоя. Би се получила история от любопитно естество.
На света му е писнало от човеци, които не знаят как да се държат с него и едни към други с топли чувства. Подобен феномен сериозно ме изненадва и жегва. Вероятно добродетелството прави хората уязвими, та ето и причината. Някои живеят с усещането, че носят бремето на хиляди душѝ, когато дават, без да получават в замяна: когато изложат благото си сърце, оголено при нашествието на зли духове, които искат да го използват за собствените си егоистични нужди. Непрощаващ е моментът, в който осъзнаеш, че си бил използван; срамът трудно се изпарява от порите на човешкото съзнание.
И все пак, повярвай ми, щом кажа, че другата страна на тази лицемерна монета компенсира за всяка горчилка. Непознатите може да не запомнят името ти, но ще запомнят нещата, които си направил за тях. Искрената добрина, която излъчваш, е най-мощното антисептично средство срещу опетнено сърце.
Моля, отбележи си, че предшестващите думи не подкрепят виждания като: „Ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата“. Не бъркай смирение с примирение. Ако това се случи, имаш пълното прави да залепиш достоен червен отпечатък на лицето на този нехранимайко. Скарай му се да се стегне, да се успокои, след което, ако заслужава, му подай пакет замразени зеленчуци, за да охлади бузата си. Вземи още един пакет и за себе си и седни заедно с хулиганина.
Най-простичкият начин да съществуваме е да бъдем добри.
Обърни се към Хомо Сапиенс другарите с усмивка. Има разни индивидуалисти, които не вярват в силата на усмивката, но те най-вероятно все още пребивават във времето на зората на фотографията, когато камерата не е знаела що значи „зъби“. Убеди ги, че очи и уста без бръчки никога не са обичали. И отново – съжалявам, ако поддръжниците на кремове против стареене и против бръчки сметнат думите ми като нападки към тях.
Прави чай за хората. Чаят обвързва хората, сближава ги и кара разговорите да текат гладко. Дай им чиста чаша; онази в мивката, която още не е хванала мухъл; в която чаят се запазва горещ най-дълго; онази с историята. Сипи водата и дай воля на нова история да се заформи в пространството между твоята чаша и тази в другите ръце.
А каква е твоята история? Какво и кого обичаш? Изговаряй имената на места, вещи и хора така сякаш в този момент нищо друго не съществува в света и не се страхувай да позволиш на привързаността да се изплъзне измежду устните ти. Хората са най-красиви, когато говорят за нещата, които обичат. Преди да изречеш последните си думи, още преди да стигнеш до половината, спри, слушай и се обвържи със събеседника си (отвори си чакрите и за другите, демек). Попитай го какво го кара да се събужда всеки ден, като изключим физиологични нужди и нежеланието на тялото да се предаде на черната земя.
Ако къщата ти е студена, дай му одеяло. Ако го очаква дълъг път към дома, подари му го и дай стриктни инструкции за поддръжка; температура на пералнята; прах за пране; обратна осмоза на водата и т.н. Никога не питай какво се е случило с одеялото. Единствено се поддай на блаженството един ден да видиш внучето му, обвито в това одеяло: цветовете –избледнели; топлината – пораснала с тялото на всеки човек.
Не бъркай в очите на хората, боли. Ние сме крехки същества. Не ги бутай надолу по стълбите, не ги гази с колелото си, не се ядосвай без причина. Моля те. Казвай „Съжалявам“, а не само „Извини ме“. Винаги ще бъдеш извинен, но ако не кажеш „Съжалявам“, той няма да разбере, че те е грижа. Вдишай, преди да изречеш болезнена дума.
Стани едно с природата. Помогни на птица със счупено крило и не бягай, когато видиш мечка, защото тя ще те настигне и изяде. Легни и се прави на мъртъв – това означава да станеш едно с природата.
Не представяй фалшив характер и не разбивай идеите на другите за това как да бъдат. Потопи се в това, което те имат да ти предложат. Помогни им да се измъкнат от калта и давай съвети само тогава, когато има нужда от тях: остави хората да създадат своя собствена мъдрост.
Разкажи за ослепителната гледка от върха на хората, които срещнеш по пътя си надолу, и ги убеди, че изтощението в краката им ще изчезне в момента, щом стъпят в следите, оставени от ходилата ти. Бъди скромен. В преносен смисъл – ако слизаш от върха, не завиждай на онези, на които им предстои да го достигнат; не ги дърпай надолу. Вместо да им стиснеш ръката, прегърни ги и кажи: „Успех“. Само тогава върхът ще те чака да се върнеш.
Сподели страница от любимата си книга с някого. Позволи на взора му да се изгуби между редовете. Наблюдавай как очите му се давят в сълзи на радост, защото нищо не лекува като думите.
Започни да си тананикаш песен.
На мен ми стига и един човек, с когото съм прекарала минути от деня, да каже накрая: „Беше хубав ден“.
Photo credits: Verne Ho on Unsplash
Bình luận