Тази определена рецепта заема изключително важна позиция в културното ми наследство като 1/16 рускиня и в същото време студентка. Зелевата чорба се е превърнала в идеален повод за приятелите ми западняци да ме бъзикат (внимание: културно присвояване). Но пък присмял се хърбел на щърбел, защото една зелка може да се грижи за оцеляването ми за три дни, както на обяд, така и на вечеря. Така и се случи. През целия ноември и почти пълния декември на първи семестър от година II, след като преоткрих корените на прабаба си чрез този земен зеленчук, си купувах зелка всяка седмица и я изяждах до кочан в продължение на три последователни дни.
Може би именно поради тази причина няма да ям зелева чорба в следващите 2 години... минимум.
Но вие със сигурност трябва да я опитате. Особено ако сте от Западна Европа или Щатите, където е под нивото на изтънчените ви вкусове да ядете сурово зеле – очевидно не е нещо обичайно в Кралството. Когато за първи път отворих хладилника, от който извадих парче зеле, за да замезя, съквартирантите ми ме погледнаха така сякаш щяха да запечатат момента с Полароид, след което щяха да залепят снимката на нашата лична Стена на срама.
Ето ни и нас тук!
Година е 1927 и прабаба ми се ражда в Минерални Води (Руско) в семейството на руска майка и български баща. Когато е на 6, се преместват във Варна – градът, в който аз ще израсна след няколко десетилетия. Със себе си тя донася сини очи в руски стил и рецепта за борш – зелева чорба. Едно от тези неща не е вярно. Очите ѝ реално са сини, но не са специфично руски сини очи. Те са просто... сини. Нека не правим заключения за националността на цвета.
Е, добре, в такъв случай и двата факта не са истина, защото прабаба ми не донася рецепта за борш със себе си. Едва на 6 години е все пак, за бога! Освен това... по това време зелевата чорба вече е широко известна в България и то не заради вкусовите ѝ качества. Политически режими, които няма да споменавам, имат своето влияние върху всичко, включително и върху националната гастрономия. Зелето е евтино и лесно за варене.
Няма да навлизам дълбоко в историческите архиви, но нека кажем следното: тази Съветска супа е намерила мястото си в нашите сърца. 70 години след рождението на прабаба ми, се появявам аз, за да поддържам семейната традиция.
Има един-единствен малък детайл...
Моята супа със сигурност не е борш.
Моята супа съдържа зее като основна съставка, но аз всъщност нямам представа как се готви борш. И не се гордея с този факт.
Срам за семейството.
Черната овца.
Проваленият „1/16 рускиня“ експеримент.
Не-толкова-великият Гетсби.
Малката топчица некомпетентност на мама.
Както и да е... с колкото и голяма неохота да го правя, ще споделя оригиналната си своеобразна рецепта за зелева чорба.
Не правете това вкъщи, деца.
Продукти, от които няма да се нуждаете, тъй като няма да правите тази супа:
ЗЕЛЕ
ЗЕЛЕ
ЗЕЛЕ
Пиперки- 1, 2, 3 или колкото там искате – повече зеленчук означава по-гъстичка супа, ако се досещате какво имам предвид (можете достойно да се натъпчите и пак ще бъдете изненадани колко евтино ще ви излезе).
Моркови – горе-долу сущото количество
Обезглавен лук, цветът на който няма значение освен ако нямате ОКР и изпитвате нуждата зеленчуците ви да си пасват в цветово отношение. В такъв случай ще се нуждаете от жълта или зелена пиперка, която да пасва на зелето, а тогава и бял лук.
Картоф – един би трябвало да е достатъчен. Ако ли не, сложете повече и спрете да се оплаквате, задето не давам точни количества.
Разни подправки... сега, нека се уточним, защото тук е забавната част, която моята педантична по отношение на готвенето майка изобщо не смята за забавна. Аз лично не знам какви комбинации от подправки се използват с определени манджи. Просто отварям буркани и ако това вътре мирише като да пасва на яденето, го щипвам и ръся. Простичко. Но ако все пак настоявате за специфични инструкции, подадени ви от външен доминантен източник, то тогава бих казала да използвате червен пипер (винаги и върху всичко), шарен пипер, риган, чубрица и сол, разбира се. Степента на соленост до голяма степен зависи от държавата.
Магданоз за завършек. Аз не обичам магданоз, но хората твърдят, че е вкусен.
Споменах ли ЗЕЛЕ????
Методът, който няма да приложите, за да направите тази супа:
1. Започнете да режете. Първо обелете. Може би първо трябваше да напиша частта с беленето преди рязането, защото, ако сте като мен, то тогава при готвене с рецепта никога не четете целите наставления преди готвене. Ако бях аз, щях да прочета единствено информацията относно рязането и щях да си кажа: „Добре. Да се захващаме.“ Глупаво. Обелете морковите, картофите и лука преди разрязването им. След това ги нарежете и ги поставете в чинии или купи, защото никоя дъска за рязане не може да побере чак толкова зеленчуци. Размерите и формите оставям на вашата воля и зависят от вашата готовност да направите по-голяма бъркотия след готвене с ръчен пасатор.
2. Забравих да кажа: измийте зеленчуците. Ако вече сте ги обелили и нарязали, тогава ги измийте, както са в купата. Сипете вода вътре, но не забравяйте накрая да съберете падналите в мивката парчета зеленчук. Ще има много от тях, защото аз няма да съм ви препоръчала да използвате цедка. О, недосетливата аз! Изяжте няколко парчета морков, без никой да се усети. Стигнете до заключението, че суровите моркови са вкусни.
3. Изяжте цялата порция моркови.
4. Отворете хладилника за нови моркови. Осъзнаяйте, че нямате повече моркови.
5. Притичкайте до супера, за да купите моркови.
6. Когато се завърнете, поемете въздух и се побъркайте, защото имате по-малко от час до лекции, което означава, че супата трябва да е готова преди това.
7. ОБЕЛЕТЕ и нарежете морковите.
8. Изгубете пет минути в слагане на лепенки, защото сте си порязали пръста и сега кръвта шурти като от врата на клиент на Суини Тод.
9. Веднъж овладели ситуацията, поставете тенджерата на котлона. Сипете олио (или зехтин – егати студентите, ако можете да си позволите зехтин) и бъдете щедри – зеленчуците ви ще са ви благодарни, защото олиото им помага да се задушат, наместо да изгорят.
10. Когато олиото започне да издава църкащ звук, супете лука и наблюдавайте как горещината постепенно изцежда силите му. Насладете се на миризмата на загиващ зеленчук. Изчакайте, докато попиването на олиото в лука е очевидно, тоест – когато той стане златист. Златист на цвят, а не лотарийно златен.
11. Добавете и останалите зеленчуци. Обикновено трябва да спазвате стриктен ред на добавяне на зеленчуците: първо моркови, после пиперки, след което картофи и накрая зеле. Ала досега сте изгубили достатъчно време, а наистина не искате да закъснявате за онази лекция след 40 минути, поради което хвърляме всичко в тенджерата и плисваме още олио.
12. Сега вече не се наслаждавате на миризмата на зеленчуци, губещи своята свежест, защото сте изнервени.
13. Когато зеленчуците са достатъчно изтощени, сипвате вода от каната – достатъчно да покрие зеленчуците. Забравих да да спомена, че трябва предварително да сте си приготвили сварена вода, но...
14. О, просто зарежете всичко, и без това вече закъснявате за лекция.
15. Покрийте тенджерата с капак и изчакайте, докато чудото на природата е толкова меко, че изглежда като да се изпари заедно с водата.
16. Веднъж сготвили супата, свалете я от котлона.
17. С треперещи ръце донесете всички бурканчета с нужни подправки. Използвайте пръстите си, за да щипвате и отщипвате подправки в супата. Използвайте блузата си, за да си избършете ръцете.
18. Е, сега сте целите в подправки! Сменете дрехите си.
19. Спрете отоплението на апартамента, тъй като имате лекции цял ден, а супата е все още прекалено гореща, за да влезе в хладилника – нямате нужда от допълнителна топлина в стаята, която ще ѝ позволи да се развали.
20. Хукнете за лекция, без да имате време да мислите, че косата ви мирише на лук.
תגובות